Мъжка лудост с дъх рисува
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.
Парещи звезди се вият
в гъст венец върху косите.
Знам, безумство е, не крия,
да те грабна без да питам...
Танцувай с мен, богиньо бяла,
жарава бясна постели.
Как мога да не вярвам в Рая,
щом тази лудост носиш ти!
Мъжка жажда с дъх рисува
в палещ ритъм твойто име.
Боса шеметно танцуваш...
Аз не мога, научи ме!
Николай Спасов
6 април 2002г.
Личен сайт на автора Николай Спасов: www.nikolayspasov.com