Поезия

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

Ината съм.
Това го знаеш.
Друго?
Не свеждам никога главата си.
Понякога изглеждам много луда
и често патя от устата си.

Когато Слънцето изплува
от своя сън със име на море
и розов изгрев нарисува
по възхитеното небе,
аз се родих от раковина
и със разпуснати коси
по морски стълбички преминах
до твоя бряг... Къде си ти?

Сипвай ме в чаши -
стъклени, за да ме виждаш.
Високи чаши -
тънки и с орнаменти.
Чашите да са крехки...
Слаб алкохол се пие бързо,
а не искам да ме разливаш.

Животът ни събира
животът ни разделя.
В очите ми надежда,
усмивка плаха
и сълзите ми ги няма.

Ти си моят ден, от слънце озарен,
моята нощ, потънала в разкош.
Бъди за мен искрата нежна във нощта,
оставяща своя отпечатък и следа,
сладък аромат, сливащ се с мен,
нежно докосване под лунна светлина...

Бях хрисима... И буйна бях.
Беднячка сетна. И богата
с мечти, които пропилях...
Но ми остана болка свята!

С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.