Ти си моят ден, от слънце озарен,
моята нощ, потънала в разкош.
Бъди за мен искрата нежна във нощта,
оставяща своя отпечатък и следа,
сладък аромат, сливащ се с мен,
нежно докосване под лунна светлина...
Не питай - теб защо избрах,
недей ръката ми изпуска,
върви до мен и с мене ти бъди,
бъди ми крепост и ангел мой бъди!
Повикай ме и ще се върна -
когато мракът нощен те обгърне,
мисълта за мене ще се върне,
теб аз ще прегърна
и усмивката на лицето ти ще върна!
Само подай ръка – за нея ще се водя,
ще бъда с теб в мислите, в мечтите,
ще те съпътствам аз в съня...
... в съня и в нощта...
Елица