Поезия

Изваяна от дъжд и тъмнина -
на тъмнина и дъжд не се превръщай;
обичай ме за цялата земя -
прегръщай ме,
прегръщай ме,
прегръщай.

Красиво хубаво момиче,
защо в очите имаш скръб?
Нима ти някого обичаш,
а той обърнал ти е гръб?
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят твоето лице.
Недей така, не ти прилича,
да плачеш за едно момче!

Недей посяга нивга на жена!
Дори недейте я разплаква.
Хей мъж! Това е мъжка суета,
и пъкълът ще те очаква...

Сладко, но тъжно
като гневно море
е моето сърце
Пак се подхлъзнах
по твърдия лед
отново не дръзнах
да потърся теб.

Аз писах ти, че все за тебе мисля
и все протягам малките ръце.
Аз писах ти, че много те обичам,
че много страда моето сърце.

Защо да те мразя?!
Всичко бе прекрасно...
обичах те много...
обичана бях...
раздялата настъпи след бурното щастие...
нежната пролет...
жестокия мраз...

Напуснах те, защото те обичам,
напуснах те, защото си красив,
не съм за теб желаното момиче,
не съм, а ти си тъй красив.

Нежна съм
такава ме обичай
бавно с устни
срамежливостта събличай
сплитай вените
пулсирай върху мене
целувай ме
по дланите
за друго няма време