Това, което премълчаваш,
с целувките го казваш ти,
само сърцето те издава —
тъй силно, сладостно тупти.
Ти, птичко, бягаш в страх безумен,
но се притискаш пак до мен;
макар че не намираш думи,
ти вече си в любовен плен.
Снагата си от мене браниш,
а ме целуваш с луда страст;
спокойна искаш да останеш,
ала над себе нямаш власт.
Един без друг не можем двама,
но те е страх да се дадеш.
О, длъжна си, друг изход няма,
и трябва да го разбереш.
От страх и от копнеж сломена,
от теб ще се изтръгне зов;
та този дивен свян роден е,
за да умре накрай в любов.
Теодор Щорм