Поезия

Аз плача и все за тебе мисля
и все протягам двете си ръце!
Аз писах ти,че много те обичам,
че страда моето сърце.

Това, което премълчаваш,
с целувките го казваш ти,
само сърцето те издава —
тъй силно, сладостно тупти.

Обичах те!
Ти беше господар
на мислите и мойте сънища!
Гореше във сърцето ми пожар
от страсти и копнеж по нещо бъдещо!

Кога те срещнах аз не помня,
погледнах те и се смутих,
ти беше също като оня,
що видях във моите мечти.

Година от своя живот бих сменила
за няколко мига прекарани с тебе!
Какво не бих дала, склонила
глава на гърдите ти все да те гледам!

По пътя ме застигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

Вървим. Мълчим. Мъчително мълчим.
А тази наша среща е последна.
И двамата привели сме очи,
отбягваме да се погледнем.

Ти тръгваш завинаги вече,
ти тръгваш след толкова дни,
побързай иди на далече
и твоята обич със тебе вземи.