Понеже не легна, покорно привела глава,
отхвърли обета над брачното ложе изречен,
поиска наравно от хляба му чер и солта,
след седмица само от нея Адам се отрече.
Застана пред Господ и каза, че още е млад,
не иска жена непокорна, замоли за друга.
Наказа я Бог, запокити я в мрачния Ад
и даде му нова-добра и послушна съпруга.
И ето ги двамата - техен е целият свят,
извива се тежко зърната наляла пшеница,
под кичеста круша децата честити растат...
Големият мъж, а до него добрата женица.
Но вечер до огъня, в скъсана черга завит,
отблъсква студено безропотно дадени ласки,
до съмнало търси горещия дух на Лилит -
оназ непокорната - дива, желана и страстна.
Ники Комедвенска