Поезия

Заплитах си косите на въжета,
с надежда някой да ги изкатери.
А принцовете станали са нежни.
Високото ги прави неуверени.

Престани да се правиш на сянка на кучето ми,
на дим от цигарата ми, на фиба от косата ми,
на съшит с бели конци удобен случай,
на камъче под езика ми, на трънче в петата ми.

Отпий от мене, знам, ще ти хареса.
Напитката е превъзходна -
от сто треви вълшебни е замесена
и още сто съставки разнородни.

Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.

Искам да опаря всяка твоя малка мисъл,
искам да я потопя във моя сладък вкус.
Искам на желани грешки аз да те орисам,
искам да потънем в свят от шоколадов мус.

Като с нож те изрязах от себе си.
И чудеса престанаха да съществуват.
Разбирам всъщност колко безполезно е
на дребно да играем, да хитруваме,

Поисках пак при тебе да се върна.
Поех по пътя толкова познат,
но някъде към края се обърках
и спря ме мъж на обич по-богат!

Ще играя хазарт срещу целия свят
и сърцето ми нека лихвари да вземат -
искам с теб само днес аз да бъда богат,
на рулетката слагам: частица безвремие.