Поезия

Позволи ми сега, когато те няма
да ти кажа, че те обичах, че страдах, горях.
Позволи ми сега без капка измама
да ти кажа, че чаках, жадувах, горях.

Понеже не легна, покорно привела глава,
отхвърли обета над брачното ложе изречен,
поиска наравно от хляба му чер и солта,
след седмица само от нея Адам се отрече.

С погледа ти нощем аз танцувам,
ръцете ти на щастие обричат,
косите ти от злато плах рисувам,
в този миг, защото ме обичаш.

Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна.
Първа капчица дъжд… Във врата… Под яката ми… Капна.
Предизвестие някакво… Иде буря… Далечният тътен…
Тази тайна любов… Без надежда… Без вятър попътен.

Обичам те,
но знам, че ме лъжеш,
че само се чудиш с коя да бъдеш,
но колко ли още ще търпя това,
започва да ме обзема самота.

Ще се срещнем с теб в Небитието
като волни, влюбени души!
Ще ми подариш звездичка, вместо цвете,
ще ме стрелнеш с лъч, вместо с очи...

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!

Ако си ме чакал,
а не съм дошла,
значи пътя съм загубила,
но ще дойда някой ден сама.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако си ме викал
с истински слова,
може да не съм те чула.