Поезия

Не мога да преглътна тази раздяла,
не мога да свикна с отсъствието ти.
Любовта ми към тебе е голяма,
постоянно си във мислите ми.

Да вървим все така на дъжда под милувките коси!
Просто дай ми ръка. Нека няма въпроси.
Нека капки да тичат по лицата и раменете ни.
Не ми казвай "Обичам те". Не мисли за детето.

Тръгна ли си вече,
други път ли хвана?
Странно е, защото
туй не е измяна.

Потръпва цветеца от нежност докоснат
валят снегопади от зимни бърда,
светлеят заритите есенни клади,
възкръсва невидимо дъхава пак пролетта.

Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско "да" и тежко "не",

Сменила си червилото? Добре.
Сменила си прическата? Прекрасно!
Сако и панталон Пиер Карден!
Обувките – Маноло Бланик.
Ясно!

Плачат за любов моите очи,
Плачат дълго с болка жива.
Трябва да спасим - даже да горчи,
Любовта си нежна и красива.

Ти си миг...
но миг без край,
ти в сълзи ме давиш...
но пък с теб съм в рай.