Да вървим все така на дъжда под милувките коси!
Просто дай ми ръка. Нека няма въпроси.
Нека капки да тичат по лицата и раменете ни.
Не ми казвай "Обичам те". Не мисли за детето.
Нека весело в локвите викат нашите крачки.
Да сме целите мокри и напук на зяпачите
да крещим от възторг на дъжда пред внезапното чудо!
Нека погледи строги да ни мислят за луди!
Нека заедно с дъжда пием обич на трескави глътки.
Да затворим света във една неразумна прегръдка!
Със обувки в ръка по асфалта да тичаме боси...
И да престане дъжда - не задавай въпроси.
Маргарита Петкова