Потръпва цветеца от нежност докоснат
валят снегопади от зимни бърда,
светлеят заритите есенни клади,
възкръсва невидимо дъхава пак пролетта.
Потъва в дълбоките южни води,
катурва се в залеза чучулигова,
припламва тайнственно изгревна,
танцуваща скитница в лунния здрач.
Приезерно вплетена в моите сънища,
перца лебедов порив, листец позлатен
разлистена музика в мрака понесена,
дъждовно пречистена в новия ден.
Ухае на пролет, на сини лазури,
ухае на ласка в копнежни води,
ухае на мен, оплоден чернозем съм,
разлистен от тебе, мой жребий любим.
Анна Димитрова
Официална страница на Анна Димитрова: www.irida.blog.bg