Поезия

Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз ... не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.

Ние пътуваме с тебе към едно измерение.
Там, където няма проблеми, няма граници, недоверие.
Там, където можем да сме искрени, искащи.
Там, където можем да сме истински, питащи.

Вчера ми предложиха света.
Отказах, само защото не ми го предлагаше ТИ.
А днес се моля на телефона да звънне,
дори само, за да ми кажеш, че няма да дойдеш.

Червени са очите ти. От страст.
И пръстите ти силно лепкат.
И пак треперя в дланите ти аз.
А ноктите ми - някъде във тебе. Вплетени.

Светът е пуст без теб до мен
и няма смисъл моя ден!!!
ОБИЧАМ ТЕ безкрайно много
да дишам даже аз без теб Не мога....

Не чувам вече нежните ти думи:
„Много те обичам,колко си красива и добра.“
Защо? Къде са те сега?
Какво ти пречи да ме обичаш
така силно както преди?

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неканен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ако ме обичаш ще се върнеш
И мене силно ще прегърнеш
Ако пък по друга хлътнал си
Няма да те спирам тръгвай си.