Поезия

Бъди със мен,
но само тази нощ,
целувай ме и ме прегръщай!
И забрави за всичко и за всеки,
че утре ще е вече късно!

Събудих се... усетих миризмата ти.
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.

С катинар ще заключа сърцето си,
ако тръгнеш отново към мен.
Ти се гонеше с вятърни мелници
на един незавършен рефрен.

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ ѝ брои сълзите..
Ти обич дай ѝ. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Случайно в живота ми дойде
в мислите нахлуваш като пролетните ветрове.
В душата днес ми бродиш ти
и объркваш мислите с мечти.

Лале, маргаритка, карамфил -
роза, люляк, гладиола.
Обич, нежност, топлина -
музика красива.
Изгрев, слънце, чудеса -
залез, път и град.

Ето, виж.
Отивам си.
Няма да остана.
Няма да те сипя със обиди.
Дали това го смятам за измяна?!
Какво от туй.
Нали ще си отида!

Виж кожата прекрасна, трептящо тяло.
Докосни ме! Аз те желая!
Потопи се в забрава, отпусни се в омая.
Проблем ли съм? Справи се.