С катинар ще заключа сърцето си,
ако тръгнеш отново към мен.
Ти се гонеше с вятърни мелници
на един незавършен рефрен.
По паважа на старата улица
като скитник броеше звезди
и по кръчмите скиташе с глутница
озверели, недоволни мъже.
Аз те чаках и плаках, и молих те
да останеш при мен още миг.
Ти ме гледашe с насмешка и тръгваше,
само там си се чувствал велик.
........
Падаш, ставаш, пълзиш и скимтиш,
пфуу, от твойто величие - писна ми!
Жълти стотинки последни броиш -
да изглеждаш мъжествен и истински!
С катинар ще заключа сърцето си,
ако дойдеш отново към мен!
Остани си при старите клетници...
Аз приключвам със теб в този ден!
Анета