Поезия

Една скала се вдава от брега.
И ден, и нощ,
морето я ласкае,
а тя стои замислена, нехае.

Хайде, направи ме щастлива,
нека почувствам живота отново,
накарай ме да се почувствам жива,
сякаш съм се родила наново.

Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.

Ти ме промени.
Ти ми върна радостта.
Ти сърцето мое съжали,
че беше пълно с тъга.

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Бих искал да опиша с думи
това което си за мен.
Това, което душата ми изгаря
и става все по-силно ден след ден.

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.

Искам те!
Сега те искам!
Лудо, огнено горещо.
С дива ярост да изпивам
устни, пламенни, горещи.