Звезди дори да няма на небето,
тръгни насам направо през града.
Един прозорец винаги ще свети
и той ще бъде твоята звезда,
изгряла неочаквано сред мрака
като вечерница на моя праг.
И ти ще знаеш,
че сега те чакам.
Тръгни по тоя вечен, верен знак!
Аз няма в тесен свят да те обсебя
и няма никога да бъда лош.
Една отключена врата за тебе
до моя праг
те чака
всяка нощ.
Евтим Евтимов