Поезия

Крадец на обич... сякаш брадва
удари в мен. Не съм крадец.
Крадецът може само да открадва
и пак да мине после за светец.

Не мога да живея без любов,
тъй като птицата - без висините.
О, нека твоята любов да е небе
за моите крила.

Жената знае: на земята най-главното е любовта.
От свойта плът не се отмята: най-главното е любовта.
Най-слабия й зов дочува с такава страшна яснота!
И тръгва - хубава и свята! Най-главното е любовта!

Ние тръгнахме като изгрели
две слънца.
Накъде?
Все едно.
Беше наша земята,
ние - нейните деца.

Била разправят, старостта
нерадостна и тъжна.
Била слана коварна тя
в градината човешка.

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,

Няма птица с едно крило,
нито пролет без слънце бушува.
Тъй ще бъде и тъй е било,
откак белия свят съществува.

Обичам те кат първи лъч - росата,
роса на мойте злачни широти.
Кат ястреб смел,изгубен в небесата,
душата ми към твоя свет лети.