Прогонвана, осъждана, одумвана.
От делника, задъхана, вече чезнеща,
ти като цвете от вихрушка клюмнало,
сега стоиш на моя праг трепереща.
Ела, любов, за тебе е отворено
сърцето ми навсякъде и всякога.
Ела, ела, не се сърди на хората,
че толкова са груби с теб понякога.
Дай ми ти всичкия студ,
дай ми ти всички обиди -
искам щастлива оттук
после, любов, да си идеш.
Нищо, че мойто сърце
скрито ще плаче и страда -
винаги мойто лице
ще те посреща със радост.
Постой при мен, а после пак постоплена,
тръгни сред тях, почукай на сърцата им,
че ако ти изчезнеш от живота ни,
без тебе ще умре земята цялата.