12232024Пон
Last updateЧет, 28 Юни 2018 5pm

Среща

Ние тръгнахме като изгрели
две слънца.
Накъде?
Все едно.
Беше наша земята,
ние - нейните деца.

И когато зли облаци скриха
и земя,
и небе,
там звезда керванджийка
твойта обич ми бе.

И когато сняг бялата зима
върху всяка тревичка
пoсe,
мен ме згряваше с живия огън
само твойто сърце.

И когато в планинските дебри
ни понесе
гърмяща река,
бе за мене спасително клонче
само твоя ръка.

Благославям нашата среща
в тоя свят -
и добър,
и суров, -
твойта вярност и сила,
моя светла любов.




  • Нови

  • Най-четени