Ние тръгнахме като изгрели
две слънца.
Накъде?
Все едно.
Беше наша земята,
ние - нейните деца.
И когато зли облаци скриха
и земя,
и небе,
там звезда керванджийка
твойта обич ми бе.
И когато сняг бялата зима
върху всяка тревичка
пoсe,
мен ме згряваше с живия огън
само твойто сърце.
И когато в планинските дебри
ни понесе
гърмяща река,
бе за мене спасително клонче
само твоя ръка.
Благославям нашата среща
в тоя свят -
и добър,
и суров, -
твойта вярност и сила,
моя светла любов.