Крадец на обич... сякаш брадва
удари в мен. Не съм крадец.
Крадецът може само да открадва
и пак да мине после за светец.
Крадецът само нещо присвоява.
За туй крадец ще си остане той.
А аз сега срцето си ти давам
и тоя свят твой и мой,
дори и за едничка наша среща
и за един единствен миг дори.
Очите ти нима са просто вещи
или монети сини и добри на някой
който в тъмното ги чака
и може да си купи ласка с тях?
Смехът ти също вещ ли е на някой,
та може да подслушва твоя смях?
Душата ми от болка се разяжда.
Защо в света се раждат и слепци?
Там, гдето има обич,
няма кражба и няма крадци!
Евтим Евтимов