Не ме моли, недей от мен да просиш
със страстни думи ни едничко чувство,
че не сърце, а птица в мене нося,
задържаш ли я знай ще я изпуснеш.
А птиците обичат свободата
и свободата е която вечно
във малките килии на гнездата
ги връща от просторите далечни.
И със невидима решетка
ме заграждат твоите думи,
недей превръща в клетка любовта,
ако си умен.
И как просторът необятен
да сменя със дом спокоен.
Ти оставими ми свободата,
ако искаш да съм твоя.
Обичам като птица свободата
и само тя е силата вълшебна,
която чак от края на земята
отново би ме върнала при тебе.