Ако искаш продължавай да не вярваш, че е вярно -
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...
Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа -
с половината си разум и със цялата си кожа.
В кухнята, когато готвиш... И на сцената, когато се покланяш...
Сутрин... Вечер... те обичам... Всяко лято...
Вдругиден... През януари... Светла... Зла... И безразборна...
те обичам... Във леглото... И във тъмната гримьорна...
След скандална репетиция... След печална премиера...
Утре много те обичах... И ще те обичам вчера...
Днес обаче те обичам... Даже от дълбока древност...
С половината ти ярост и със цялата ти ревност.
Със усмивка... Без усмивка... Чужда... Моя... И проклета
И във рокля те обичам... С кроасан и на диета...
С белите кахъри също... И отляво с твоита бенка...
Мъка моя... И убиица... И надеждица... И фенка...
Противоположност моя... Рака срещу Козирога...
И любов - хем прокълната, хем изпратена от Бога.
Недялко Йорданов
18 юли 1998
Личен сайт на автора Недялко Йорданов: www.nedialko.net