Поезия

Отивам си. Но моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори!
Не си виновна ти да стигна ада
и огънят му жив да ме гори.

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?

Милата тя – веднъж ти казах
Тогава ти се засмя и ме целуна.
Милата тя – ти казах вчера
И ти ми се усмихна.

Замълчете очи,
ненаситна е вашата жажда.
И страстта ви личи -
щом в зениците огън се ражда.

Поканих дявола във къщи -
най-крупния търговец на сърца -
(не исках дребна търговия,
а най-скъпото сърце в света.)

Стволи преплели под синия свод,
в пек, дъжд и вятър суров,
те са заедно, верни до гроб
... на тяхната красива и нежна любов!

Последен приятелски поглед към края на дългото странстване,
Преди да затвори гората беззвучната порта зад мен.
Закичвам признателно знака на вярната спътница обич,
С душевна наслада разтварям пред нея сърцето си днес.

Задето ме отне от моя собствен смях;
Задето ме дари със топлина
И после ненадейно си отиде
И ми стана още по-студено;