Задето ме отне от моя собствен смях;
Задето ме дари със топлина
И после ненадейно си отиде
И ми стана още по-студено;
Задето в тая странна тишина,
Остнала след твоята усмивка
От последното изречено: “До утре”-
В тая страшна тишина
Сега отекват само удари отчаяни
На моето сърце, останало затворник.
Задето ме осъди на борба със самотата,
В която никога не мога аз да победя;
Задето всяка нощ е миг на разкаяние
Пред равнодушния свидетел – тъмнината,
За грешкaтa пред тебе, за която
Просто и сама не знам;
Заради огъня опожарил душата;
Заради погледа загадъчен и прям;
Заради моите мечти несбъднати -
Присъдата над тебе произнасям:
- За всичко ти благодаря, мой съднико,
и те наказвам .... с обичта си!
Кирил Караиванов