Защо да те мразя?
Бе всичко прекрасно...
Обичах те силно - обичана бях.
Раздяла настъпи след краткото щастие,
след нежния полъх, жестокия мраз.
За моята мъка ти няма да чуеш
ни укор, ни жалба от мойта уста.
Защо да те мразя?
След огъня буен остава да топли
сърцето жарта...
Така е най-добре. Ще си отида!
и ще заглъхне днешната обида
и може би отново ще запее сърцето
пролетната звънка песен.
Животът сам наслада дава.
Че всяка пролет има своя есен.
След всяка есен пролет разцъфтява.