Поезия

Ако отново някога се срещнем,
запълвайки свободното си време,
и ей така, решим да пийнем нещо,
разчитайки, че миналото дреме...

Така се случи, срещнах го в гората.
И беше много тъмна нощ.
Страхувах се. Боляха ме краката.
... А той изгледаше по вълчи лош.

Цъфне ли кокиче на земята,
зная ражда се една надежда.
Топъл вятър лъхва над душата
и облича и красивите одежди.

Търсех те навсякъде във всичко.
Търсех те, без да знам какво.
Търсех те, без дори да мисля,
че себе си аз искам да открия.

Искам да ти подаря усмивка,
нежна като капчица роса.
Вземи я, тя е истинска -
Лицето е на моята душа.

Защо мълчиш, любов?
И в тъмното защо се криеш?
Пътека ти показах, но уви
отново мълчаливо ме убиваш.

Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение,
пак при мен да дойдеш ти
и сърцето напява със вълнение:
"Ела ме, скъпа, прегърни!"

Понякога всичко
започва в неделя,
между дванайсет и два на обяд.
Тя самата не знае къде е.
И изобщо не знае коя...