Поезия

Ти искаш малките неща –
красива дума и усмивка...
и слънцето във утринта,
усещането, че си жива...

Съжалявам, че нямам нейните сини очи!
Съжалявам, че нямам нейната усмивка!
Съжалявам, че за мен единствен бе ти!
Съжалявам, че за теб бях просто забивка!

Благодаря ти, че те има
в живота ми, в сърцето и душата.
Че любовта ти е неповторима,
че ти прогони самотата.

Едно момиче те обича,
но ти не си разбрал това,
погледнеш ли го във очите
ще разбереш, че е така.

Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо...
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.

Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли поне за миг вратата?
Вярно, късно е... Но знаеш - Самота.
Неканена пристига, стяга ти душата...

Понякога съм весела и стилна,
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва - мога да съм силна,
когато искам - мога да съм нежна.

Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.