Ти искаш малките неща –
красива дума и усмивка...
и слънцето във утринта,
усещането, че си жива...
Любим човек, докосване,
прегръдка, спряла се в дъха ти,
да хвърлиш в плач въпросите,
да те целуна във съня ти.
Едно усещане за стих,
написан с непонятна рима;
неутолимият ни сприх,
духовната ни пантомима...
Ти искаш малките неща...
едно усещане различно...
Не мога да те променя...
Не искаш много... искаш всичко.
ekstasi