Поезия

Искам точно такава целувка -
безумна, до задушаване,
скулптура от феромони
без дъх да ме остави.
Искам тези устни
да се впиват в плътта ми,
да ме докосват влюбено там,
където изтръпва кръвта ми.

Аз нямам нужда да бъда опора за някой,
а някой да бъде опора за мене ...
Да поеме ръката ми в силния вятър,
забравил за трудности, студ или време.

В този толкова цветен мираж,
в който всичко лъжовно изглежда,
аз оставам в сърцето ти – страж,
и повтарям, че има надежда...

Сняг по дърветата, сняг по стъклата,
люби се зимата нежно с земята.
Топло прегръща дървета и клони
с рой от снежинки... Почти милиони.

Нищо, че ще бъде трудно,
повтаряй ми, че ме обичаш.
Може би ще ти е трудно,
но повтаряй ми, че ме обичаш.

Имам слабост към слепи недели
и талант да се влюбвам безумно.
Ти си моята снежна виелица,
във която се губя по тъмно.

Животът е хубав, когато ухае
на перлени устни и прясна трева,
когато под някой прозорец узнаеш,
че някой за теб би съборил света!

Празнувай Любовта си всеки ден,
за нея дни и нощи просто няма!
За ден ли ще си само джентълмен
(или пък тя ще е прекрасна дама)?