Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
Мира Дойчинова - irini