Поезия

Голямата любов е малка.
И втората любов е първа.
Обратното на моето нещастие
е онова, което няма да се сбъдне.

Обичам те, когато идваш,
когато сядаш тихичко до мен.
Обичам те, когато си отиваш
... и те търся ден след ден.

Валеше от сърцето ми тъга...
Нощта бе изповедник на душата…
В градината посял бях любовта,
а не откъсвах нищо от лехата…

Живеем с теб между реалност и мечти
и всеки вижда в другия това, което иска.
Непозволено няма между нас, нали?
Защото нищо помежду ни не е истина...

Как ухаеш на… истина!
Ще те вдишвам с наслада,
ще настръхвам от допира с теб,
ще те търся във мислите;
щом далеч си – ще страдам -
като всеки обичащ човек!

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.

Искам те... и замълчи,
Остави мойте устни да говорят... нали?
Докосни ги със пръсти, погали ги с очи.
Запали ме със ласки и до мене легни!

Уж съм чужда, а твоя наричаш ме,
днес ме мразиш, а утре обичаш ме.