Поезия

Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.

Косите ти са бели,
но очите ти са същите.
Ръцете ти треперят,
но очите ти са същите.

Създадох те от обич и мъгла.
Невидим образ на мираж най-видим.
Ела! Строши съня ми и ела!

Събудих се със мисъл за кафе,
но още слънцето навън не грее.
Във нежна мекота от кадифе
дали е спряло... и ще закъснее.

Понеже аз ще дойда, ти ме чакай.
И приготви небето като за любов.
Светни Луната в синьото на мрака,
а облаците облечи в сребро.

Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се,ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавана чаках някой, като теб.

Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни търсят сметка за парите.
Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни броят грамотите, колите.

Не трябва да те търся. Няма!
Не бива да те виждам. Няма!
Не можеш да ме любиш. Няма!
Завинаги от теб ще си отида.
Ще се превърна в сянка - невидимка.
И цял в мълчание ще се зазидам!
Но само, само да не те обичам
- това не мога да ти обещая!...