Родя ли се отново, ще те срещна.
И пак ще те обичам. Ненатрапчиво.
Дори да ме презират, че съм грешна.
Дори да ме подминеш като сянка,
дори през мен да продължиш нататък,
дори да ме захвърлиш като камък.
Ще те обичам без остатък.
Защото знам, все някъде във Времето,
ще бъдем безнаказано щастливи.
Ще създадем и дом, и поколение.
Ще те обичам. Имам сили.
Ще те обичам. Ти не се страхувай.
Не се обвързвай да се чувстваш поласкан.
Ангажиментът ти към мен е нулев.
Аз просто те обичам - ей така.
Обичам начинът, по който се усмихваш
и начинът, по който се гневиш.
И начинът, по който пишеш стихове,
макар че ти поет не си.
Обичам кичурът, полепнал по челото,
обичам пъргавата лекота
на жестовете ти. Обичам те защото...
Не знам защо, но знам че е така.
Автор: Румяна Симова - Osi4kata