Поезия

Пада сняг. И шепти във косите ми.
Сякаш падат прашинки небе.
Ако искаш, ела да поскитаме
из заспалото бяло градче.

Не, не съм за кратко.
Дай ми цяла стая.
И гардероб не искам,
... само маса,
аз листи сама ще си купя
и химикал.
Нямам нужда от лампа,
ще си запаля свещ.
За да облива восъка болката,
споделена на листа пред мен.

Танцува вятърът със куп листа.
Танцува залезът със есента.
Танцува изгревът с една земя.
Танцувам аз със тях, ала сама…

Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавна чаках някой, като теб...

За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.

Довери ми се.. Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив
е вратата към белия свят на надеждите.

Добро утро, на целият свят!
На любовта. На лесните думи.
На усмивките и радостта.
Добро утро, и на вас пеперуди.

През Август сякаш още съм зелена –
събрала лято в топлите си длани.
Но някак неусетно се променям.
И нощите ми вече стават хладни...