Видях те там, някъде сред Тишината,
облечена във феерична рокля на цветя.
С красива роза вплетена в косата
танцуваше, усмихвайки се на Света!
Заслушан в твойта нежна песен
пренесох се в един свят нов,
на всички там живота им бе лесен
посрещаха и отпращаха с Любов!
За този свят ти пееше засмяна,
че може всеки за там да е готов
и само нужна му е мъничка промяна,
да посреща и отпраща с Любов!
Пред тебе спрях, погледнах те в очите,
потънах в безкрайната им синева!
Опитах с думи, но спряха ме сълзите,
не от мъка, от радост се стичаха сега.
Обясних ти се в любов без думи!
Обясних ти се с очи, затворени в нощта!
Усети ме, видяхме се в съня ми,
докосна ме, отприщи в мен Вселената!
Прегърнах те и в миг сърцата ни запяха,
Преминахме посоледният самотен връх!
Бездумни, устните ни тихо си мълвяха.
обичахме се двама с тебе до Бездъх!
Автор: Красимир Ортакчиѣвъ