Не, не съм за кратко.
Дай ми цяла стая.
И гардероб не искам,
... само маса,
аз листи сама ще си купя
и химикал.
Нямам нужда от лампа,
ще си запаля свещ.
За да облива восъка болката,
споделена на листа пред мен.
Много ще ти погостувам,
тука ще живея.
Да, помня името ти,
не се стряскай.
Знам, че те наричат самота.
Приемаш ли ме за своя сестра?
Поне ще сме си двете с тебе,
докато мълчим на болни теми.
И "сама" и "самота" са думи страшни,
но "сама" е безнадеждност цяла...
Нека да сме двете, Самота.
Галина Петрова Дaнкова
10.03.2013 г.