Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавна чаках някой, като теб...
Огледай се – навярно моят храм
Е малко неуютен, навярно
Е студен и прашен,
Но под прахта се крият бисери и злато,
За онзи, който търси, който зрящ е и
Който иска истинско богатство...
Ослушай се – нечакан остър вятър, навярно
Със слуха ти ще се пошегува,
Но после ще откриеш канцоната
От думи неизречени, но истинни
И те ще топлят винаги душата ти,
Дордето храма съществува!
Този храм беше пуст и забравен,
Забранен беше даже, но днес,
Ако искаш – огледай се, ослушай се и после...
После влез...
Автор: Оля Александрова