Танцува вятърът със куп листа.
Танцува залезът със есента.
Танцува изгревът с една земя.
Танцувам аз със тях, ала сама…
Сама със спомена, който си ти.
Сама със мъката – твоите черти.
Сама със залеза – твое лице.
Сама със вятъра – твои ръце.
Всеки спомен е едно танцуване
с отминалото щастие.
Всеки спомен е едно пътуване
подир звезда угаснала.
Танцувай ветре с мен и вий листа!
Танцувай есен с мен и ти мечта!
Води ме в своя танц и ти земя!
Танцувам ли със вас – не съм сама!
Дамян Дамянов