От любов съм направена
и от частици надежда,
че имам ли нужда
Бог към мен ще поглежда.
Ще разпръсква край мен
любовта си безкрайна,
като мана небесна,
като песен омайна.
И аз ще я вземам,
ще я трупам в сърцето,
а после ще давам
на всеки със шепи.
На добри и на лоши,
на грешни и святи,
от моята обич
да станат богати.
На всеки по зрънце,
като на Божии птички
ще раздавам надежда.
Дано стигне за всички!
Вера Илиева