Поезия

Сънувам лято. Още го умея.
Съвсем като наужким и наяве.
Обичам тишината ти. Във нея
не мога и не искам да забравям...

Ще дойда точно в осем, но без пет.
Ще се наконтя…Искаш ли? Принцеса!
Ще тичам все нагоре и напред.
(О, Господи, забравих да се среша.)

"Обичам те" не е градина с рози.
И не изглежда като слънчоглед.
"Обичам те" са хиляди въпроси.
Оттук не зная до къде.

Какво ли не в живота си не бях!
Какво ли не опитах-любов и злоба!
Бях най-богат, бях сетен сиромах,
но не и просяк, при това на обич!

Днес отново съм слънчево златна и в душата ми никнат цветя.
Под небесната шир, необятна с пеперудена нежност летя.

Има хора, които
просто обичаш,
без да знаеш защо!
Даже не се и замисляш,
защо ли е точно така...

И този месец всичко е наред.
Светът се върти. Дори до забрава.
А това, че се будя без теб...
Ама, моля те. Да не издребняваме.

Целунах слънцето.
А теб - не мога.
Целувката си
пак по вятъра ще пратя.