Защо мълчиш, любов?
И в тъмното защо се криеш?
Пътека ти показах, но уви
отново мълчаливо ме убиваш.
Върви към светлината. В мойта длан
си почини. Аз търся те с години.
В сърцето ми съм построила храм
за теб, любов, така недостижима.
Какво не сторих да те видя пак.
Отрекох се от себе си, от хляба.
Така се лутам в този черен мрак.
Покажи ми светлина дори и слаба.
Не карай пак сърцето ми да спре,
душата ми във мъка да се дави,
Ще спра да дишам, ако нямам теб.
Във гроба ме хвърли, за да не страдам.