Целунах слънцето.
А теб - не мога.
Целувката си
пак по вятъра ще пратя.
... Събирам капките роса.
Попих сълзите.
А тебе, твойта жажда
така и не успях да утоля...
Попивам жадно аромата на цветята,
а ти... си тъй далеч от мен.
Почти накрай света.
Да те изпратя...
Плачеш ли?!
Не, плаче самотата в теб.
А аз?! Да кажем...
днес не ми се плаче.
В очакване съм.
На пролетните трепети,
с разпукалите пъпки
на надеждата...
И да се покаже онова
крехко стъбълце
на нашето зрънце любов,
което посяхме.
Ще го отгледам с много любов,
а то има нужда от слънчеви ласки,
от... теб.
За да разцъфне в пролетта ни...
Автор: Нели Никова