Поезия

Обичам силните мъже...
Такива с много лично мнение,
"със топки", здрави рамене
и да говорят, без да се превземат.

Тази нощ
ще съм лилава орхидея
с фин воал от бял шифон.

Ей такава, хазартно добра,
днес играя на руска рулллетка.
Срещу Дявола… Без правила.
Ще залагам за негова сметка.

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Тя беше първото момиче!
Тя беше първата мечта!
Тя беше първото "Обичам!".

Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...

От лятото,
от мирис на сбогуване
отлитат делтапланите на юг.
Обаждай ми се винаги,
когато
пропаднала си
в някаква
беда.