Тя беше първото момиче!
Тя беше първата мечта!
Тя беше първото "Обичам!".
И първата въздишка - тя!
Една разкошна Маргарита,
Родена с името на цвят,
създадена, за да накити
и без туй този китен свят.
Как я обичах, как предричах
чрез евтиния номер стар:
"обича ме" - "не ме обича" -
изкъсвах толкова листа,
съсипвах толкоз маргаритки -
цветя невинни и добри!
А тя под русите си плитки
не ме поглеждаше дори.
"Да" - "Не", "Да" - "Не" - аз късах, смятах
откъснатите листица.
И побеляваха земята,
косите, нашите сърца...
... Случайно скоро пак видях я:
ах, боже мой, какъв поврат!
Как бе възможно да увяхне
жената с името на цвят.
Напразно с поглед тъжен търсех
цветчето, плитчиците в кръг.
Листата някой бе откъснал.
Останал беше само стрък.
Дамян Дамянов
05.1971 г.