"Обичам те" - и рекъл той
(преди да бе обичал още).
"Щастлива съм" - отвърнала
(преди да бе щастлива още).
Избързалите думи отлетели,
пробили хоризонтите
и се превърнали в далечини,
в пространства, в необятност...
Напразно дирели и двамата
една опорна точка,
една възможност,
една илюзия,
за да се заловят -
ръцете им увисвали.
Веднъж, за да се приближи,
той се опитал да и спомни
първата им среща.
"Да, да" - отвърнала
(без да си спомня нещо).
И пак отново като колело
се завъртели празни думи,
безсилни, немощни да стоплят
тясното легло...
Автор: Дора Габе