Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.
Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необходима, до болка всеотдайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клади, затваряна в решетки.
Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от многото любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.
Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.
Любов необяснима, лябов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.
Недялко Йорданов