Тази нощ
ще съм лилава орхидея
с фин воал от бял шифон.
Ще поникна в теб,
ти знаеш как умея,
жадно да се вмъквам в твоя сън.
A желанието
ще е шампанско.
Разлята сладост – див екстаз.
Ще галят
устните ти сочни
напъпил цвят във шепа сласт.
Ще е задъхано...
от ненаситност.
Мигът ще спре неукротим.
Необуздано ще е.
Първобитно.
Тишината даже ще се изчерви.
Свенливо после
ще въздъхне...
Телата грешни ще шептят.
Страстта накърмена
ще се отпусне...
И ще заспи в неземен благодат.
Ще те разсъня
в люлка от сатен –
нощта, когато в ден се прероди,
ще вдишаш аромата ми –
опиянен.
Ще разцъфтя...
А после ще сме аз и ти.