Поезия

Къде си моя първа обич?
Разпръсна ни света голям!
А беше време... Даже в гроба
не исках да отида сам.

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.

Обичам те такъв какъвто си
Обичам очите ти с цвят на море
Обичам устните ти шепнещи
Обичам ръцете ти търсещи
Обичам те и ти го знаеш

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
... любовта си във злоба?

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.

Не тръгвай надалече ни за ден,
защото този ден ще е безкраен
и аз ще чакам дълго, както чакат
на гарата задрямал нейде влак.

Не говори! Рисувам ти любов,
онази мълчаливата и трудната
онази, след която си готов
към всичките препятствия да хукнеш.