Искам те... и замълчи,
Остави мойте устни да говорят... нали?
Докосни ги със пръсти, погали ги с очи.
Запали ме със ласки и до мене легни!
Затвори си очите, не мисли... остави се,
във ръцете ми арфа стани - довери се.
Ти мелодия страстна, аз музиканта,
ти нотен лист пожелан, аз таланта!
С устни пламнали, жадно ще пия роса,
от сълзите ти радостни... остави ме сега.
Да докосвам бедрата долепени до мен,
да целувам гърдите с овал съвършен.
Да проникна до твойте Венерини хълмове,
за да вкуся с екстаз съкровените кълнове.
Онзи плод съвършен и с вкус на желание,
влудяващ греховно..., но без разкаяние.
Ти вибрираш, трептиш и се виеш-крещиш,
впила нокти дълбоко... да задържиш,
този миг на наслада, на върховен сублим,
подарен от страста... и от твоя любим !
Уморена внезапно притихваш щастлива,
със коса разпиляна и безумно красива.
Бедрата си влажни поривисто извиваш,
безмълвно и бавно, устни в моите впиваш.
И заклеваш ноща... да не свършва сега!
Длани в длани, устни трескави, потни чела,
в композиция сложна и скулптор страста.
Две тела се взривяват... потръпва ноща!
Боби Кастеелс